Не винаги трябва да виждаш най-доброто в дадена ситуация. Не винаги трябва да си благодарен за уроците, които си научил, когато преживяваш трудни времена. Не винаги трябва да се държиш като оптимист, като че нищо не те притеснява, както може да се справиш с всичко, което животът ти хвърля.
Има моменти, когато позитивността няма да ти помогне. Всъщност позитивността може дори да те дразни. Може да е последното нещо, което искаш да чуеш. Може да искаш да се заяждаш, да се оплакваш, да се сърдиш за мизерията си. И докато тъгата ти не трае вечно, това е добре.
Хора сме. Напълно нормално е понякога да чувстваш тези неща. Да избереш да бъдеш песимист. Да забравиш за оптимизма.
Имаш право да бъдеш песимист понякога. Имаш право да бъдеш в лошо настроение, когато ти се случват лоши неща. Позволено ти е да се самосъжаляваш. Имаш право да се оплакваш от това колко несправедливи са нещата, които ти се случват. Имаш право да се чувстваш така, сякаш си се прецакал. Да се чувстваш сякаш си прецакан…
Понякога се нуждаеш от малко дистанция от дадена ситуация, преди да можеш да се обърнеш към нея и да се засмееш. Понякога трябва да поплачеш за случилото се с теб, за да преодолееш случилото се. Понякога твоята мизерия е стъпка към приемането.
И аз се чувствах така. Беше през лятото. Може би си спомняш заради текстовете, които публикувах тук. Бях в подобно положение. Не! Бях в същото положение, за което говоря сега. Но преминах през него.
Никога не трябва да позволяваш на някой да те убеждава, че нямаш право да се чувстваш по определен начин. Дори и на други хора да им е по-зле, на теб ти е позволено да си тъжен, когато нещо в живота ти се обърка. Имаш право да бъдеш ядосан. Позволено ти е да бъдеш разочарован. Имаш право да имаш мнение. Факт!
Дори и най-щастливите хора в света, хората, които виждат доброто във всеки и разпространяват позитивността навсякъде, където отидат, понякога ще бъдат разстроени. Те ще проклинат и ще плачат и ще се оплакват. Те са хора. И това е човешко. Емоциите ти не са невалидни, просто защото в крайна сметка нещата ще се получат. Рано или късно, ще се получат. Позволено е да се чувстваш така, както се чувстваш днес, дори ако знаеш, че може да преодолееш това до утре.
Разбира се, не искаш да се забъркваш в това вечно. Не искаш да чувстваш тези емоции вечно. Не искаш да предполагаш, че светът е навън, за да ти вземе нещо и че нищо в живота ти никога няма да се обърка. Не искаш да оставяш страданията си да продължават твърде дълго. Не искаш да свикваш със своя песимизъм.
Но поне за малко може да се оплакваш от всичко, което те притеснява. Позволено ти е да бъдеш емоционален. Имаш право да изразяваш истинските си чувства, вместо да се преструваш, че всичко е наред, когато не е така.
Не е нужно да виждаш сребърната подплата в момента. Не е нужно да фалшифицираш усмивки. Не е нужно да се преструваш, че си напълно спокоен и държиш нещата под контрол, когато отвътре всъщност изгаряш.
Позволено ти е да си тъжен, когато ти се случват тъжни неща. Имаш право на всичко това.
Може би един ден в бъдеще ще можеш да погледнеш назад към този период и да видиш доброто в него, но ако всичко, което виждаш в момента, е лошо, това е напълно добре. Утре ще се оправиш, но в момента ти е позволено да не се оправяш. Позволено ти е да бъдеш “чуплив”.
Аптраил
