Защо си отиде?

Total
0
Shares

Шазаааам. Тя беше тук. Но вече я няма. Изчезна.

Бяхте заедно. Вече не сте.

Или може би сте си прекарали добре за една вечер…

Опитваш се да разбереш защо я няма, но нямаш отговор. Сийн. Финито…

Чувстваш се наранен, объркан и оставен с хиляди въпроси: Какво направих?! Какво не е наред с мен?

Така че защо се случва това?

Първо, ако на някого му липсва способността да се конфронтира и да говори истината, няма нищо общо с теб. Всъщност, една от основните причини хората да си тръгват без да кажат нещо е, за да не те наранят, защото:
1- Те виждат твоята стойност и не мислят, че са достатъчни, за да са във връзка с теб, така че просто напускат.
2- Те виждат, че искаш ангажираност и това е нещо, за което може да не са готови на този етап от живота си.
3- Видяха те с един поглед и като те опознаха по-добре, просто разбраха, че ти не си за тях.

Така че вместо да се блъскат и да се карат с теб, вместо да кажат “Ей, не мисля, че това ще се получи”… те просто си тръгват. От нищото. Бум. Няма ги.

Днес “обичам те”, утре “чао”. Просто ей така…

Сега е добре, защото те не искат да те наранят, но в напускането… те всъщност те нараняват.

И така, какво следва да направиш след това?

  1. Не го приемай лично. Сега, ако това продължава да се случва, това се превръща в модел и моделите ни показват нещата, върху които трябва да работим. Но ако се случи само веднъж, не се затваряй толкова. Понякога една от най-големите причини, поради която съм виждал хора да си тръгват, е от форма на нужда… от теб! Правят го, защото ги е страх да се вкопчат и да проектират с теб бъдещето, защото по този начин те не се чувстват свободни… А имат нужда да чувстват контрол. И затова си тръгват. Колкото по-нуждаещ си, толкова по-малко привлекателен си, така че отпада нуждата от теб.
  2. Говори своята истина. Очевидно този човек си тръгва, защото не иска да говори … така че текстовото съобщение е най-добрият ти залог. Текстът не трябва да показва нараненото ти его. Написаното трябва да идва от сърцето ти. Можеш да кажеш нещо като:
    „Ей, просто исках да те уведомя, че прекарах невероятно време с теб. Изглежда, че преживяваш някои неща и не си отворена да говориш и това ме оставя да се чувствам (нараняван, объркан), а аз просто исках да си наясно с мен и моите чувства. Не е нужно да отговаряш на това и аз наистина се интересувам от теб. Пожелавам ти най-доброто.”

Разбира се, не това направих в последните си отношения. Може би трябваше, може би не… Нямам представа. Но истината е, че не съжалявам за нищо. За абсолютно нищо. И ако можех да върна времето назад, щях да направя същите неща. Точка.

Може би нещата, които правим са правилни, може би са грешни. Но все пак ние ги правим и в дадения момент ги чувстваме, че са най-правилното нещо на планетата. След това се учим. И в крайна сметка, това е най-важното. Да живеем и да действаме. След това ще си вземем поука и следващия път – няма да повтаряме същите грешки. Нали?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You May Also Like