Празници

Total
1
Shares

Днес е Курбан Байрям (31/07). Един от важните мюсюлмански празници през годината.

Намирам се на село и да пиша статия тук е някак си странно.

Част от традициите на Байряма включват по-младите да ходят при по-големите си роднини и като цяло се получава едно “обикаляне” от роднини в роднини.

Тъкмо днес, докато бяхме в една от големите ми лели и се бяхме събрали доста хора от родата, дискутирахме различни житейски и не чак толкова житейски теми, ми мина през ума колко е хубаво да ги има тези моменти. Колко много са важни тези празници, които ни събират. Някои от нас идват от толкова далеч, някои не сме виждали от месеци и години. А веднъж видим ли се, все едно нищо не се е променило и всичко продължава по старому.

Обожавам ги тези празници.

Напомня ми колко много е важно семейството и колко много са важни и крехки човешките взаимоотношения. Всъщност, те са всичко.

Докато си мислех всички тези хубави неща по-рано днес, усетих една уникално хубава енергия в себе си. Енергия, която доста ме зареди. Особено в тези последни две седмици, в които не бих казал, че са много добри за мен. Даже бих казал точно обратното… Но това е друга тема за статия.

Преди да започна да пиша тези редове, мислех, че ще ми бъде доста трудно да събера всички мисли и емоции от днес. Все още не съм сигурен дали ще успея да го направя напълно. Но ето, че пробвам и се мъча да го направя. Заради теб, заради мен, заради всички. Защото веднъж ми казаха: “Обичам да пия кафето си, докато чета твоите мисли…” Ох, това колко много ме укрили.

В такива моменти усещаме колко е важно да имаш хора, на които можеш да разчиташ. Истински. Знаеш, че когато имаш нужда от помощ, те ще се притекат. Когато имаш нужда от тях, те ще бъдат до теб. Независимо от всичко. Ще пазят гърба ти. Ще ти дадат рамо. Ще изтрият сълзите ти. Всичко…. за теб.

Дядо ми винаги е казвал: “Синко, семейството и родата са най-важни. Преди 50 години бяхме само двамата с баба ти. Години по-късно вече сме над 20 души, само от нашето семейство. Дръжте се заедно с братовчедите, лелите, чичовците, с роднините.”

Дядо, няма да прочетеш тези редове, но искам да ти кажа, че си изключително прав. Държа се. И ще продължа да се държа. За теб, за баба, за семейството ми. За себе си.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You May Also Like