Дядо: Това е бял кахър, момчето ми!

Total
9
Shares

Все още съм на село и не съм предполагал дори за миг, че ще седя на двора, ще наблюдавам как вали летен дъжд толкова приятно и ще пиша втората си статия, докато съм тук.

Преди две вечери получих прилив на енергия и реших да я събера под формата на няколко реда. Мислех си за силата на празниците и това, че колкото и дълго да не сме виждали дадени хора, благодарение на тези празници отново се събираме под един покрив, на една маса.

Днес се събудихме с тъжна вест. Наш роднина беше починал. Такива моменти много често ни карат да се замисляме за дадени неща от живота. Приемаме, че животът е точно такъв – даденост. Но той не е… Животът е кратък колкото един сън. Животът е толкова крехък…

Всеки ден лягаме и ставаме с ежедневните си проблеми, вглъбяваме се ненужно много в тях. Даваме им силата да ни контролират. Да ни водят. А не трябва. Защото… животът е толкова крехък.

Гледам изливащия се дъжд навън и си мисля за толкова много неща. Вчера си мислех, че най-големия ми проблем е приключването на една връзка, която смятах, че няма скоро да свърши. Но както казва дядо ми: „Това е бял кахър, момчето ми“.

Ужасно си прав, дядо. Това е бял кахър. Защото… животът е толкова крехък. А ние даваме сили на страховете си. Даваме им короната и им казваме да ни водят. А не трябва…

Приятелката ти те изостави? Уволниха те от работа? Колата ти се развали? Все бели кахъри. Все неща, които могат лесно да се поправят. Но как ще поправиш живота?

Истината е, че можеш. Истината е, че силата е в теб. Не в твоите страхове, не в твоите проблеми. Силата е в ТЕБ. Не се отказвай за нищо на света. Бори се. Вдишай, издишай. Но продължи да се бориш. Бори се за това, което е важно за теб и искаш да бъде в живота ти. Не се спирай дори за миг. Защото… знаеш, животът е толкова крехък.

Продължавай. Колкото и да падаш, можеш да намериш сили в себе си, за да се изправиш. За да победиш. Нищо и никой не може да те спре. Само ти самия!

Гледам как небето плаче и си мисля… Човечееее, стига се измъчва за неща, над които нямаш контрол. Всичките ти приятели и роднини ти говорят едно и също. Продължи напред, защото в крайна сметка – и ти самият знаеш, че не си струва. Защо да се бориш, когато знаеш, че няма смисъл и битката из начало е загубена.

Силата е в теб. Но трябва добре да преценяш битките си. Трябва да преценяш кои битки си струват да бъдат водени, къде си струва да „пилееш“ енергията си. Защото… животът е толкова крехък.

Всичко хубаво за теб е от другата страна на страха. Всичко, което заслужаваш е точно там, пред теб. Радвай се на нещата, които в момента имаш. Бори се за това, което си струва да бъде твое. И не се отказвай.

Все още наблюдавам как Зевс отприщва яростта си. Все още редя тези редове и не знам дали изобщо някой ще ги прочете. Но това няма значение. Пиша ги заради себе си.

Спрях да гледам как небето плаче. Капките достигнаха и до мен…

Първата ми мисъл днес беше за това колко е кратък животът. А коя беше твоята първа мисъл за днес?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You May Also Like