Понякога мисля, че не съм от хората, които знаят какво да правят с живота си. Хамелеоновият ми ум не спи и разсъждава различни варианти, различни сценарии във всеки един удобен момент. Изборът е приказка, която се разраства във вените ми, подтиква ме да искам едно нещо, когато слънцето изгрява, и друго, когато залязва. Винаги ще съм несигурен за света в гърдите си.
И все пак, аз съм от типа хора, които знаят какво искат за закуска или какви бонбони да си вземат, когато влязат в магазин. Често съм споделял на близки, че понякога има неща, които бързо ми омръзват. Започвам нещо и понякога е съвсем нормално за мен да не го довърша. Било то проект, връзка, игра или нещо друго…
Но съм от хората, които държат здраво, когато намерят “съкровището”, което си струва да бъде задържано.
Аз съм от типа хора, които знаят къде биха били след месец, след година, след пет години. Но това не значи, че неизвестното не е стряскащо или не го взимам предвид. Точно обратното. Неизвестното ме кара да любопитствам, да търся, да преоткривам. А това помага много на частта от мен, на която бързо му писва. Всеки един от нас има моменти, които го карат да събере багажа си, да се откаже и да си тръгне. Но все пак ни се случват неща, изживяваме моменти, които ни карат да останем, да се заинатим, да продължим да се борим. Да действаме!
И все пак,
въпреки всичко,
Сигурен съм за теб.
Сигурен съм, че ИСКАМ ТЕБ!
Сигурен съм в теб като спокойна неделя преди обезкуражаващия понеделник. Сигурен съм в теб, както в нашите възходи и нашите падения, през нашите празненства и нашите битки. Сигурен съм в теб, в твоята лоялност и способността ти да обичаш дори най-несигурните части от мен. Сигурен съм в твоята природа, сигурен съм в силата ти.
Не мога да обещая, че някога ще успея да реша кой филм да гледаме в даден студен зимен ден или какво да подариш на майка си за рождения й ден. Не мога да обещая, че ще знам отговорите на въпросите ти…
Но съм сигурен в Теб!
…и че те искам….
