Защо обичам да пиша в кафенета?

Има някакво очарование в това да пишеш (или работиш) в кафенета. Сигурен съм, че не съм единствен, който го прави и го обожава. Има необяснима връзка между кафенетата и писането.

Мина доста време от последния път, в който бях в заведение и работих. Спомням си, че бяхме в Мармалад в Гранд Мол и работих върху един сайт тогава. Може би беше преди година. Това беше последния път… до днес.

Днес стартирахме деня, както обикновено – в офиса, работейки по ежедневните задачки. Особеното е, че днес във Варна е над 31 градуса. Просто нямаше как да се задържим в офиса за целия ден. Предложих на Светляка да отидем на плажа и да довършим работния ден от там, а на него не му беше нужно твърде много да обмисли офертата ми.

Понякога наистина е като отиване на работа

Начинаещите писатели обикновено се увличат от музата и поезията на професията. Те чакат някаква тайна сила, която да ги измъкне от диваните им и да сложи дупетата им на стола; те не виждат, че писането е работа като всяка друга. Ако искаш да бъдеш писател, трябва да го правиш  всеки ден.

Простото преместване на друго място ще ти даде усещане да се захванеш за работа. Това е особено вярно, ако вече имаш работа и вече имаш тази рутина да ходиш някъде да я вършиш, докато забавленията и свободното време се случват на някои други места. Дори и никога да не си имал работа в офис, ще ти бъде по-лесно да подмамиш мозъка си, за да отделиш определено време само за писане.

Не е необходимо да си в Старбъкс, но получаването на скъпа чаша кафе ще направи решителността ти по-силна. Трябва да си кажеш, че ще похарчиш 5 или повече лева за чаша кафе, за да може да пишеш спокойно и да получиш най-доброто от деня си, а ако отидеш там и не успееш да пишеш, ще загубиш парите си.

Атмосферата

Друго нещо, което е включено в цената на кафето, е атмосферата, мърморенето на хората, меката музика, обикновено без никакви текстове, миризмата на кафе, добре осветеното помещение, удобните столове и чистата маса. А в моя случай мога да добавя и мириса на море и усещането, което пясъкът ми дава. Писането, гледайки морето е особено вълшебно изживяване.

Въпреки че има хора, които говорят, те са на практика бял шум, защото никой от тях няма да ти проговори.

От друга страна, някой, който се опитва да разговаря с теб у дома или в офиса по време на обедната почивка е разсейване, което ще се случи независимо колко пъти посочиш, че работиш.

Динамиката

Никога не е същото, дори ако отидеш в същото кафене и седнеш на едно и също място, винаги ще има различни хора.

Да имам рутина в писмен вид е важно, но разнообразие от възможности и среда също е важно, поне за мен.

В кафенетата промените се случват лесно. Мога да седна на различно място, да поръчам различна напитка, дори мога да отида в различно кафене и не получавам това тъпо усещане, че ще седя на същия стол, на същото бюро, говорейки същите малки приказки, преди да премина към работа.

Писането (и работенето) в кафенета е много приятно изживяване за мен в повечето случаи. Точно днес споменах на Светльо, че ще бъде добре да правим това по-често през лятото, когато имаме малко по-спокойни дни. Морето действа по особен начин… Понякога едно вдишване променя всичко….