Една от причините, поради които станах маркетолог е, че чрез изявите ми в интернет мога да контролирам възприятието на хората за мен. Или поне колкото мога… Да се позиционирам в умовете им по начин, по който искам те да ме виждат. Или поне колкото мога…
Но има неща, които не можем да контролираме. Колкото и да ни се иска.
Чрез интернет и социалните мрежи показвам своята експертиза, как се забавлявам, че не работя в офиса. Показвам това, което искам да видиш за мен. Казвам това, което искам да знаеш за мен. Показвам ти хубавото, много от хубавото, но и съвсем малко от лошото… Мъничко.
И все пак, има неща, които не контролирам. Неща, които не зависят изцяло от мен.
Казвам това, защото родителите ми идват от село. А на село всичко се знае. Всеки знае всичко. Всичко се знае за всеки. И да… Там знаеш неща за хора, които обикновено те не искат да ги знаеш. Не е хубаво да ги знаеш. Не трябва да ги знаеш. И все пак, ти ги знаеш. Просто, защото обществото там е малко, на моменти затворено и такива неща се говорят. Дори и да не трябва. Дори и да не искаш да си част от това. Дори и да си мислиш, че си над тези неща.
На село можеш да чуеш всякакви “тайни” и за мен. Можеш да чуеш всичко. Можеш да чуеш всичко за родителите ми, за приятелите ми. Всичко.
За щастие, не всичко, което се говори е истина. За нещастие се получава като онази игра – развален телефон. Един чува едно, споделя на втори, втория украсява, третия също. Всеки чува, това което иска да чуе.
И все пак. Искам да им повярваш. Искам да повярваш на всичко, което чуеш за мен. На всичко. Защо? Защо искам да повярваш? Простичко е. Защото нещата, които ще чуеш, естествено ще те филтрират от живота ми. Точно както в маркетинга. Ако знаеш за мен – вече си в моята “маркетингова фуния“. Ако чуеш неща за мен и им повярваш без да си ме питал, а след това решиш да се отдалечиш от мен – добре. Значи си попаднал във фунията и вече изпадаш от нея. Естественият ход е такъв.
Защото много малко хора стигат до края на фунията. Повечето се губят и изпадат от нея. А и все пак – това е целта. Не искам “некачествен трафик” в живота си. А това е нещо, което мога да контролирам.
Ако чуеш слух за мен, не ме попиташ, а вместо това просто си тръгнеш – по-добре. Значи фунията работи. И това е в реда на нещата. Защото, ако чуеш слух и не достигнеш до мен – значи не се нуждаеш от мен, не съм ценен за теб и аз нямам нужда от теб. Естествен филтър. Работещ.
Веднъж в един разговор казах, че репутацията е всичко. Истината е, че не е. Репутацията не е всичко за мен. Няма и да бъде. Репутацията е много, но не и всичко.
И така. Ако чуеш нещо за мен – по-добре му повярвай. Добро или лошо…
