Привързването е равносилно на трагедия
Основната причина за страданието не е, че се случват лоши неща. Лошите неща винаги ще се случват. Хората винаги ще се влюбват и ще си тръгват – по един или друг начин. Нашата болка и страдание идват не от промяната, а от нашата привързаност. Очакваме нещата да се случват по определен начин и сме съкрушени, когато не се случи по този начин. Когато реалността не съвпада с нашата картинка, възниква болка, страдание, плач…
Решението не е да се държим по-отчаяно към някого – или на идеята за тях и нашите взаимоотношения. Нашето спасение не е свързано с “единствения/единствената”, която обещава никога да не те напусне.
Решението е да приемем, че всичко в живота се променя. Единственото сигурно е промяната.
Това да не се привързваш значи щастие
Това създава разумни очаквания. Когато живееш без привързаност, живееш с честност. Трябва да позволим на нещата да се стичат с естествения си ход, да приемем това, което не можем да контролираме. Това трябва да е нашият начин на мислене.
Непривързаността е смирение. Разбиране, че сме една малка част във великата схема на Вселената и за ограниченията на нашия контрол. Това означава да обичаме леко.
Става въпрос да не се прикрепяме към партньора си. Не става дума за загрижеността, за концепцията за брак или за поддържане на всякакви изисквания за това колко дълго ще продължи връзката.
Вместо да се влюбваш в очакването или в образа, обичай човека като човек, който преправя своя собствен път във Вселената. Вместо да искаш партньорът ти да остане същият завинаги, е по-добре да се научиш, че е добре той да се променя, да израства, да излиза от черупката си.
Любовта означава да приемеш човека до себе си напълно – за това каквито са в различните моменти, дори когато нещата се променят. Защото те винаги ще се променят.
И трябва да ги оценяваш много повече, защото бъди наясно, че нищо от това няма да издържи вечно.
