
Когато някого, когото познаваш, се превърне в някого, когото си познавал
Тъжно е, когато някой, който познаваш, се превърне в някого, когото си познавал…
Питам се вече доста време: „Как допуснах това да се случи?“. Как мога да оставя така човек, на когото държа и вярвам до дълбините на душата си, да се превърне в една страница от живота ми? Страницата, която така лесно да затворя. Истината е, че не е толкова лесно. Изисква се характер. Да, изисква се характер да кажеш на някого към когото имаш силни чувства, че е време да се дистанцирате един от друг, защото тя не чувства същото, което и ти. Просто защото „ти не си моят човек“.
Знам, че това може да не бъде прието като нормално поведение. Знам, че не е положително поведение. Но знам и че преди много години научих, че всичко отминава с времето… Научих, че времето лекува. Научих, че харесването на снимки не означава абсолютно нищо. Научих, че е важно на кого казваш: „обичам те“, „липсваш ми“, „добро утро“, „лека нощ“, но ако този човек не ти отвръща – просто няма смисъл…
Научих, че раните колкото и да са дълбоки – се лекуват, колкото и време да отнеме. И отново стъпваш на краката си, колкото и драматично да е било. Понякога е драматично само в главата ти. Но и това е достатъчно да се развалиш.
Научих, че хората винаги си отиват. Идват и си отиват. Ти също. Някои от тези хора си наричал „приятели“ или „любима“. Но за всеки в даден момент си си казвал: „Не мога да живея без теб!“. За щастие продължаваш по пътя си, просто продължаваш. Защото нямаш избор. Хората просто идват и си отиват.
Мисля, че най-трудната част е да кажеш „сбогом“. Да приемеш факта, че това няма как да продължава вечно. Че просто трябва да приемеш нещата каквито са. Един ден ще спреш да мислиш за тях, ще спре да ти пука толкова много за тях.
Винаги съм се привързвал ултра лесно. Може би това е моят проблем. Не знам. Лесно ми е да свикна с присъствието на някого. Винаги съм смятал, че съм онова романтично момче, което не е като другите. Честно казано – продължавам да го мисля.
Съжалявам, ако по някакъв начин не откликваш на нещата написани горе. Такъв съм си. Съжалявам, ако аз самият съм направил нещо от гореспоменатото към теб. Съжалявам, че в даден момент съм бил част от живота ти, а в този не съм. Но… знай, че не съжалявам, че те срещнах. Съжалявам за това, че мога да оставя празнина в живота ти. Съжалявам…
Просто трябва да затваряш страници понякога. Да оставяш нещата зад гърба си. Може би, проблема е в мен. Може би, не е. Но е тъжно, когато някой, който познаваш, се превърне в някого, когото си познавал…