Празнувай любовта, която те наранява

Понякога красотата е в опита, опитал си всичко, борил си се, но все пак нещата не са сработили!

Празнувай любовта, която те наранява. Празнувай за човека, който не те обичаше по начина, който заслужаваш.

За тази, която те целуваше, но все пак казваше: „Ние сме просто приятели.“ Тази, която казваше: „Обичам те.“ и просто изчезваше.

Празнувай любовта, която те кара да си онази луда и отчаяна част от себе си. Празнувай тази любов.

Празнувай онази несъвършена любов, онази небалансирана любов, която те прави това, което си. Но все пак не се отказвай от другата – истинска любов.

Празнувай знаейки, че тази любов не ти е нужна. Не се нуждаеш от подобно нещо. И знай – понякога „единствената“ не е изобщо „единствена“. А всъщност е урок, който всеки трябва да научи.

Празнувай това, че тази любов ти е дала силата, която сега притежаваш. Празнувай промяната, която е довела със себе си.

Празнувай това, че знаеш как да държиш сърце без да го нараняваш.

Вместо да плачеш сълзи от болка, постави онази красива усмивка на лицето си и празнувай това, което си спечелил от всичко преживяно, те губят – не ти!

Празнувай този луд, невъзможен и чудотворен живот, защото е нещо повече от една небалансирана любов. Празнувай това, че ТИ заслужаваш повече.