Да поставиш себе си, своите мисли, своите идеи и работата си там пред света, може да бъде много разочароващо. Без значение какво ти казват всичките тези всеизвестни гурута.
Лесно е да се каже, че трябва да поставиш работата си там, когато вече си направил тежкото повдигане и си работил за изграждането на своята аудитория. Повечето хора се трудят с години, за да го направят. И това е нещото, което най-малко чуваш да казват.
И така, когато започваш от нулата с нищо в ръцете, съветът да поставиш всичко на масата не е най-добрият, който можеш да получиш.
Една от най-големите причини, поради които повечето хора даже не стартират нещо свое, е заради това, че се страхуват от това, че никой няма да ги забележи. Че никой няма да ги разпознае. И няма съмнение за това.
Трудно е да изпъкнеш в свят пълен с излишни шумове. И фактът, че почти на никой не му пука, също е една от основните причини, поради които повечето хора се отказват след няколко месеца. Защото когато на никой не му пука, защо на теб трябва да ти пука? Да, вярно е. Може би на никой не му пука за теб! Точно по начина, по който на никой не му пукаше за мен, когато стартирах преди няколко години. От нищото. Без аудитория. От нулата.
Но ти можеш да използваш това като предимство. Можеш да използваш факта, че може би на никой не му пука, като предимство. И така, ето я малката тайна за това…
Когато пиша нещо, казвам на себе си, че на никой няма да му пука за това. Че никой даже няма да забележи. Че никой няма да го прочете. Или да го чуе. Все още го правя и до днес. И знаеш ли какво? Може би, това е единственият начин, по който някой може да забележи. Че някой някога ще обърне внимание.
Просто защото, когато пишеш и мислиш, че никой няма да го прочете, да го гледа или да го слуша, тогава ще пишеш и говориш с истинския си глас. Ще кажеш всичко, което мислиш. Без нищо да задържаш. Ще кажеш това, което повечето не искат да казват. И именно заради това, ще изпъкнеш. Тогава хората ще започнат да те забелязват. Ще започне да им пука. Това ще те направи безстрашен.
Това ми помогна да намеря, да пиша и да говоря със собствения си глас. Това е, което ми помага да запиша мислите си и да ги поставя тук. Без значение колко е голяма или малка аудиторията.
И до този ден, когато се чувствам неудобно да натисна бутона за публикуване, си казвам, че никой няма да тръгне да го чете така или иначе. Това е точно същото нещо, което мисля за този пост в момента. Просто пиша това, което искам. Защото никой няма да го прочете, така или иначе. Просто не ми пука…
