Защо не направиш този скок?

Защо не скочиш в непознатото? Защо не рискуваш всичко, още веднъж? Защо не вземеш своя живот в ръцете си? Защо не вземеш шанса да промениш всичко? Да, може да е провал. Може всичко да се срине…

Но животът не е до това да го гледаш, връщайки се назад с неудовлетвореност, че си играл на сигурно. Животът не се отнася до комфорта и спокойствието. Животът е предназначен да бъде опитан, суров, жив, болезнен, красив, рискован, неопетнен…

Животът не е до това да бъде хубав през цялото време. От време на време се предполага, че той включва степен на дива паника и страх, която може да дойде само от редкия стремеж да се изкопчи всичко от него.

Защо не скочиш? Ще продължиш да живееш и след това. Ще живееш с мисълта, че си дал всичко от себе си. Старият ти колега опита. Можеш да живееш с мисълта, че и ти си опитал, това е била твоята съдба и ти си хвърлял своите зарове.