Помниш ли? Април те изоставих за първи път, но аз самият се върнах.
Помниш ли? Юни отново си тръгнах. Този път окончателно. Изоставих те. Каза ми – “Най-добър си в това да си тръгваш”. Съгласен съм…
Помниш ли? Август ти ме потърси. Върна се в живота ми в момент, в който си мислех, че мога да започна да те забравям. Уви… Не беше така.
Петър Петров го е казал перфектно – “Има само два начина да те забравя. Не знам нито един от двата!”
Сещаш ли се? И сега както преди, сме в начална фаза. Не си говорим. Не си звъним. Нищо. Омагьосан кръг. Лутам се. Ту към теб, ту обратно.
Знам, че те искам. Знам и че не те искам. Как това е възможно? Грабвам телефона, отварям твоето име… но не звъня. А колко ми се иска…
Искам да звънна, да пиша, но в следващия момент – натискам “back”.
Добре съм с теб. Но съм добре и без теб. Истината е, че убивам чувствата си. Бавно и плавно. Опъвам тетивата и стрелям. Ти така го поиска. За да бъдем “приятели”. Преди може би съм нямал тази смелост, сила, не знам. Но вече не съм същия…. не и към теб!
Искам…. искам просто да изляза от този омагьосан кръг.
