Не можеш да накараш някого да те обича. Урок, за който ми трябваха месеци да науча, защото поради някаква причина сърцето и мозъка все не бяха на една страна. Семпло е, нали?
Да чакаш някого да те заобича по начина, по който ти го чувстваш, е като да почукваш на определена врата, но никой да не отваря. Това е като да се опитваш да построиш живот в къщичката на някой друг.
Държиш сърцето си в ръка и го натискаш толкова силно, надявайки се чувствата да се измъкнат сами.
Любовта не е игра, която можеш да спечелиш или загубиш. А ако беше игра, значи вече си загубил щом не отвръщат на чувствата ти.
И колкото и да се опитваш да промениш съзнанието им – не можеш. Защото тези, които не те обичат обратно, не разбират начина, по който блестиш, не разбират защо си толкова специален и затова те никога не биха били способни да те обичат по начина, който заслужаваш.
Но това не означава, че те не те заслужават или ти не заслужаваш тях. Просто означава, че се нуждаеш от друг тип хора и това е напълно в реда на нещата.
Това е нещо, което трябва да приемеш и да продължиш. Вместо да гониш нещо, което никога няма да хванеш.
Защото, повярвай ми, не можеш да накараш някого да те обича, без значение колко силно се опитваш.
*Вдъхновено от Руби Дал
Аптраил
