Имам това странно чувство, което ме гложди в последно време. Ако мине седмица или две, в което не пиша нищо в блога или в MarketKing.bg, започвам да чувствам вина за “изгубеното” време. Тук не говоря за писането свързано с работа. Работата в PRFirm изисква да пиша съдържание за клиентите ни и да работя върху SEO-то на техните сайтове.
Тук обаче, говоря за писането в блога или в Краля. Чувствам се наистина виновен. Разбира се, това не е нещо много ново. Обикновено пиша за себе си в блога и за читателите на MarketKing.bg. Желанието да пиша, може би е точно защото ми харесва и смятам, че обикновено има какво да кажа.
Обожавам да пиша. Едно от хубавите неща в писането е, че мога да го правя по мои условия, когато се чувствам вдъхновен и мотивиран или искам да мотивирам и вдъхновя читателя.
Обикновено не го правя на сила. Не го правя, защото гоня срокове или нещо подобно. Просто пиша…. И не мога да лъжа – просто ми харесва.
Напоследък обаче, нещата са различни. Животът ми е доста зает. Работа, работа и пак работа. Разбира се, остава време за някое друго хоби.
Интересното е, че достигнах до някои изводи – просто защото не пиша….
Писането не е задължение
Установих, че когато едно от твоите хобита стане подобно на работа, ти го третираш като такова. То се превръща в скучна работа. Превръща се в нещо, което губи малко от радостта си.
Иска ми се да кажа, че не пиша за пари, но истината е, че го правя. Но предимно пиша, защото това е път, който използвам, за да освободя собствения си ум. Това е моят странен начин да кажа, че просто трябва да разпусна. И искам да се свържа с други хора.
Искам да знам какво хората чувстват и мислят. Искам да знам дали мислиш за същите неща, които и аз, и искам да знам какво мислиш за нещата, за които пиша.
Обратно към гледната ми точка…
Наистина се чудя дали има някой като мен, който се чувства виновен, когато не отделя достатъчно време за писане? И ако да, откъде идва това чувство? Имам няколко теории.
Чувстваме се виновни, защото вярваме, че можем да помогнем
Понякога ми се струва, че мога да използвам този път, за да се свържа и насърча хората. Обичам да вдъхновявам хората, защото честно казано, хората ме вдъхновяват.
Така че понякога мисля, че чувствам, че е грешно, когато не скачам в това малко пространство и се свързвам с някои от вас.
Ако чувствам, че мога да ти помогна, и ми се струва, че можеш ти да ми помогнеш, тогава защо да пазим тази информация един от друг?
Чувстваме се виновни, защото сме мързеливи
Друга причина, която открих в душата ми за този конкретен случай, беше, че се чувствам мързеливо. Някои нощи се връщам от работа и просто съм уморен. Не мога дори да си представя как някои имат деца, отиват на работа, прибират се вкъщи, грижат се за децата си и след това пишат.
Наистина, как го правят? Тия хора за суперчовеци!
Финални думи
Мисля, че писането един за друг, и ученето един от друг, са две от най-готините неща, които можем да направим в нашето съвременно общество. Това е наистина страхотно. Но може би, странникът тук съм аз за това, че се чувствам виновен, когато не пиша.
Предполагам, че ако и ти се чувстваш виновен, просто искам да знаеш, че не си сам.
Но също така искам да знаеш, че светът има нужда от теб, за да споделиш своя дар, своето знание, живота си.
Аптраил
