Silhouette of loving couple in the cafe

Споделих на терапевта ми за теб…

0
53

Споделих на терапевта ми за твоята усмивка.

Как осветяваше пътя ми. Как нямах нищо против да те виждам всеки ден, само за да мога да крада от погледа ти, да те виждам да се усмихваш на не толкова сладките неща, които обикновено казвах.

Как така можеш да се изчервяваш толкова много? Мисля, че любовта те караше да се вълнуваш много. Мисля, че те аз те карах да се развълнуваш. Бях любов, а ти беше моя.

Липсва ми усмивката ти. Това казах на моя терапевт.

Споделих на терапевта ми за хубавите неща, които правеше за мен.

Как ме караше да се чувствам специален. Как ми даде нещата, които наистина не бих могъл да си дам. Как ме накара да се чувствам като крал, буквално ме почиташе.

Разказах за подаръците, нощните приключения с колата, всичко. В момента имам усещането, че съм бил подкупен с тези хубави неща.

Липсват ми тези преживявания. Това казах на моя терапевт.

Споделих на терапевта ми за разделите

Те идваха всеки месец. Аз бях уморен, ти беше уморена и може би всичко около нас стана бледо. Останахме между борбата със себе си и борбата да запазим любовта си, не съм сигурен кое идваше по-често.

Но в крайна сметка всичко спря. Първо любовта ни спря. Спря да ми пука, а ти спря да плачеш.

Много ми липсваш, но вече не те искам. Това казах на терапевта си.

Leave a reply