Никой не научава тежките уроци от живота без да се провали по пътя си.
Когато предадем или изоставим някого, научаваме защо сме го направили. Когато паднем ниско от собствените си очаквания, виждаме колко високо и далеч е растежа. Когато се поддадем на натиска, усещаме своята слабост. Има урок във всяко едно поражение – и тези, които в крайна сметка постигнат целите си, виждат тези моменти като ценни възможности, а не като наказание.
За съжаление, това никак не прави процеса на учене не по-малко труден и болезнен.
В живота има уроци, които просто не може да научиш без да паднеш, да нараниш и двете си колена и да се изправиш отново.
➡ Не можеш да се научиш на отговорност преди да видиш последиците от своята небрежност.
Когато обещаеш нещо на някого, той или тя разчитат на теб.
В бизнеса, нищо не те учи колко важни са думите, ако преди това не си спазил обещанието си пред някого. Това е причината младите предприемачи да са толкова по-надеждни от някой, който мързеливо си проправя път през формална образователна система. Младите предприемачи са склонни да научат това по трудния начин много рано – и работят безмилостно, за да не допуснат да наранят някого отново.
➡ Не може да се научиш на търпение, докато не бъдеш принуден да бъдеш търпелив с някой друг.
Сигурен съм, че така се чувства всеки родител.
Когато работиш нещо и все още си дете, когато си още доста млад, очакваш всички да се погрижат за теб. Искаш другите да имат търпение към теб. Искаш те да те разберат, да ти дадат това, което ти е необходимо, за да успееш.
Когато попораснеш, чак когато ролите са се обърнали и трябва да осигуриш на някой друг всички тези неща, тогава осъзнаваш какво означава истинското търпение.
Няма как да разбереш какво е търпение, когато ти самият питаш за него. Можеш да разбереш какво е търпение само когато ти самият го даваш на някого.
➡ Няма как да научиш въздействието, което имаш като собственик на бизнес, докато се наложи да пуснеш някого.
Особено в предприемачеството, наемането и уволняването се свеждат до манталитета да се търсят точните парчетата на пъзела, докато не се намери подходящата комбинация за успешен модел на работа.
Но реалността на ситуацията е, че хората, които наемеш, стават зависими от теб за прехраната си: наема, храната, семейството си и т.н.
Важен урок е това да разбереш, че когато помолиш някого да стане част от твоя екип, той/тя рискова толкова колкото и ти самия.
➡ Не можеш да подобриш това, което ти самия не разбираш.
Това е житейски урок, колкото и бизнес урок.
За да постигнеш реален напредък или подобрение, във всеки отдел първо трябва да разбереш (сам) какво представлява основният проблем. Разбира се, може да добавиш хора в уравнението, които могат да помогнат или да дадат насоки, но е твоя отговорност да отделиш време, за да влезеш в плевелите и да разбереш какво се нуждае от коригиране.
Твърде често хората търсят други, за да посочат проблема и да осигурят решението.
Това е грешка.
➡ Не може да разчиташ на някой друг, докато първо не разчиташ на самия себе си.
Животът е пълен с очаквания, които не се оправдават.
Част от научаването на това как наистина изглежда надеждността означава създаване на такъв тип отношения в себе си. Как някой ще може да разчита на теб, ако дори не можеш ти самия да разчиташ на себе си? И как ще разбереш на кого може да разчиташ, ако никога не си успял да се довериш на себе си?
Необходима е интроспекция и практика, за да се придобие този набор от умения.
Но веднъж, когато се сдобиеш с него, то се превръща в един от основните ти инструменти.
Точно поради това подобряването и растежът са процеси – не дестинации.
Страхотни уроци, браво и за самия блог! Впечатли ме!