Ето как я загуби, когато тя искаше да бъде само твоя

Губиш я, когато я накараш да се почувства като опция, когато всичко, което тя някога е правила, е да те направи приоритет.

Губиш я, когато я държиш на една ръка разстояние, когато всичко, което тя е направила, е да избере теб.

Губиш я малко повече всеки път, когато я объркваш и рисуваш линии, които са твърде размазани, за да ги видиш. Защото всичко, което някога е чувствала, е било черно и бяло.

Губиш я всеки път, когато я излъжеш.

Губиш я, когато не се ангажираш. Когато всичко, което е правила, е да те избере.

Губиш я всеки път, когато я изоставиш и тя се чувства малко празна.

Губиш я всеки път, когато я използваш. Физически или емоционално.

Губиш я, когато се отдръпнеш и се държиш така, сякаш не е станало нищо, когато се върнеш. Губиш я, когато й кажеш да си тръгне, след което се ядосваш, че си отива.

Губиш я, когато играеш игри. Точно когато игнорираш нейните съобщения, само за да взривиш новинарския й канал след това.

Губиш я, когато я пуснеш вътре само за да я отблъснеш. Губиш я, когато й кажеш, че я харесваш, но не достатъчно, за да направиш нещо по въпроса.

Губиш я всеки път, когато се бори за теб, но това е само нейната битка. Губиш я, когато й кажеш, че я обичаш, но всичко, което казваш, е противоречие на това как действаш.

Губиш я, когато не отговориш и тя остане да се взира в телефона си.

Губиш я, когато дадеш шанс на някой друг да се отнася с нея по начина, по който ти решиш да не го правиш. Губиш я, когато тя най-накрая се насити и трябва да си тръгне.

Губиш я, когато погледне назад и не те види да идваш след нея. Губиш я, когато тя прошепне сбогом, когато всичко, което иска, е причина да остане.

Губиш я, защото не заслужаваш някой като нея. И по ирония на съдбата, едва след като я загубиш, ще осъзнаеш какво си имал. Но тогава вече ще е твърде късно.