Как разбираш, че си се излекувал от раздяла?

Да, знам. Не ми се искаше да започвам това писание по този начин, но какво да направя?!

Знам, че раната е все още прясна. Но и знам, че си силен и не преживяваш нещо подобно за първи път. Обаче, искрено се надявам да ти бъде за последно. Знам, знам…

Много добре знам през какво преминаваш. И аз не малко пъти съм минал през тези пътища. Не малко пъти съм страдал заради някого, не малко пъти съм наранявал и някой е страдал заради мен. Какво да правиш? Животът е такъв, нали?!

Сега ти се случва отново. Мислил си, че последната ти любов, последния човек, с когото си бил, ще бъде наистина последен. Ще създадете семейство. Даже си стигнал толкова далеч, колкото с никоя друга. Запознал си я със семейството си, с близките си. Допуснал си я толкова близо.

Знам, че сега не сте заедно. Знам и че боли много.

Но нека ти кажа нещо. Ще отмине. Ще отмине толкова бързо, че дори няма да си разбрал. Сега ти се струва, че времето е тягосно, бавно, ужасно… Но ще отмине. Повярвай ми.

Даже, може да дойде период, в който започваш да се питаш дали си влязал в периода на така наречения healing.

Като един експерт и професор по човешки взаимоотношения, ще ти кажа как можеш да разбереш точно това. Дали си влязал в healing фаза, и дали си излязал от нея.

Все още ти пука, но вече не проверяваш социалните й мрежи

Много важна стъпка, определено. Никога не съм мислил, че ще играя тази „игра“ с някого, но последните ми отношения все в такива игрички ме вкарват. Така, че е редно да ми повярваш.

Моментът, в който забравяш да проверяваш историите в Инстаграм, дали е публикувала нови снимки, дали е пуснала нов статус във Фейсбук или нещо друго, тогава значи си в healing фазата.

Това е една огромна стъпка и те поздравявам за това.

Знам, че все още може да си мислиш за нея. Това е напълно в реда на нещата. Все пак си имал нещо с този човек, не е било мимолетно. Споделили сте не малко неща. Заедно. Не става само с щракване на пръсти.

Не става така дори и за тези, които зарязват. Тези, които дърпат списъка. Повярвай ми. И на тях някакво време след края, все още им пука. Все още те проверяват от време на време. Мислят си как си, чудят се. По-добре ли си? По-зле ли си? Гложди ги… Може би дори не им дава мира…

Мога дори да ти обещая, че ти ще забравиш по-рано от тях. Да, въпреки, че те са сложили края. Че те са го поискали, а не ти. Ти ще забравиш по-рано. Защото те ще продължат да си задават тези въпроси, а отговорът ще е ясен.

Ти си по-добре. И ще бъдеш много по-добре. Обещавам ти.

Нямаш нужда от обяснения защо е трябвало да свърши. Не търсиш closure…

Преди си мислех, че дадени отношения трябва да приключат задължително с closure. Да се прекратят както си трябва. Не просто да спрете да комуникирате или нещо подобно.

Но сега смятам, че нещата не стоят по този начин. Защо? Защото никой, ама никой не ти дължи нищо. Колкото и да е гадно, днес някой може да влезе в живота ти, да отправи безброй обещания и утре вече да го няма. Без обяснения. Без така наречения closure. Просто така.

Приемеш ли нещата, такива каквито са, значи си в healing фазата.

Моля те, не спирай до тук. Продължавай да вървиш.

Разбираш защо тя не е била твоят човек

Обичам да казвам, че всичко в живота се случва с причина. И наистина е така. Всичко се случва с причина. Може да не го разбираме в момента, но когато мине достатъчно време, пъзелът в главата ни се нарежда и разбираме защо дадено нещо се е случило точно по този начин.

След дадено време картинката в главата ни просто се нарежда.

Именно в healing фазата разбираш защо си се разделил с този човек и защо е по-добре така.

Защото ти нямаш нужда от временни хора в живота си. Нямаш нужда от хора, които при най-малкото препятствие ще се откажат от теб. В една предишна статия го бях написал много добре. Мисля, че е ето тази. Препоръчвам ти да я прочетеш. 👇🏻

…Защото много малко хора стигат до края на фунията. Повечето се губят и изпадат от нея. А и все пак – това е целта. Не искам “некачествен трафик” в живота си. А това е нещо, което мога да контролирам…

Спомените не са толкова болезнени повече

Колкото и време да е минало от раздялата, колкото и време да сте били заедно, спомените ще останат за дълго.

Важното е какво чувство ти носят тези спомени.

Ако вече не чувстваш тази силна болка от по-рано, поздравявам те. Значи вече си в healing фазата и си започнал своето възстановяване.

Даже бих казал, че не ти липсва този човек. Тя не ти липсва. Липсват ти спомените. Липсва ти преживяването. Липсва ти чувството, което си изпитвал в тази компания.

Но вече не е така, нали? Знаеш и приемаш, че всичко е в миналото и ти предстои едно много по-добро бъдеще. Сигурен съм!

Започваш да се чувстваш по-добре за бъдещето

Именно, когато си приел, че вече всичко е в миналото, започнал си възстановяването си, естественият ход е да започнеш да се чувстваш още по-добре за своето бъдеще.

Нещата ще се наредят, така както искаш. Даже по-дoбре, отколкото си ги мислил.

Чувстваш се добре и нямаш търпение за утрешния ден. За новостите, които ще ти покаже животът, за предизвикателствата. За новите хора, с които ще те срещне. За новите преживявания. За всичко ново и прекрасно.

Чувстваш се добре сам

Друг много добър знак за това, че си влязал в healing фазата е, когато се чувстваш добре сам. Сам със себе си. Не ти трябва никой. Не ти трябва партньор или „половинка“, за да бъдеш пълноценен. Защото ти си си самодостатъчен.

Повярвай ми – нямаш нужда от никого. Защото можеш. Можеш всичко!

Ти осъзнаваш ли го? Повярвай ми… моля.

Все още имаш вяра в Любовта

Може би най-важното нещо. Все още вярваш в любовта. Истинската, чистата, единствената. Най-силната любов. Онази, за която си готов на всичко. Ама наистина на всичко.

Защото тя ще дойде и повече никога няма да пусне ръката ти. Тя е там и чака да бъде открита. Тя е там и може би сама ще открие теб.

Но ще се срещнете, повярвай ми.

Само не губи надежда, не губи вяра. Не губи себе си.