Не, блоговете няма да умрат скоро…

Ефектът на Линди е концепция, която гласи, че бъдещата продължителност на живота на някои неразвалящи се артикули е право пропорционална на текущата им възраст.

Терминът Линди произлиза от статия, написана от Алберт Голдман в The New Republic през 1964 г., озаглавена „Законът на Линди“. Терминът се отнася до магазин за деликатеси в Ню Йорк, наречен Lindy’s, който беше популярно място за събиране на комици.

Те се срещаха там ежедневно, за да обсъждат опита си и да анализират последните развития в шоубизнеса.

Но Беноа Манделброт и Насим Талеб са тези, които развиха идеята до това, което е сега. Манделброт и Талеб твърдят, че продължителността на живота може да се удължава с всеки изминал ден, тъй като вече е оцеляла след очакваната си продължителност.

В книгата на Талеб от 2012 г., „Антикрехкост“, той обяснява концепцията по следния начин:

Ако една книга е била отпечатана четиридесет години, мога да очаквам да бъде отпечатана още четиридесет години. Но и това е основната разлика, ако оцелее още едно десетилетие, тогава ще се очаква да бъде отпечатано още петдесет години.

Това просто, като правило, ви казва защо нещата, които съществуват от дълго време, не „остаряват“ като хората, а „остаряват“ в обратна посока. Всяка година, която минава без изчезване, удвоява допълнителната продължителност на живота. Това е показател за известна здравина. Здравината на един артикул е пропорционална на живота му!

Ако нещо оцелее през най-критичния етап, можете да очаквате, че ще продължи да съществува. Това важи и за бизнеса.

Компания, която съществува от една година, вероятно ще съществува след друга година, но не и след 10 години. Компания, която е оцеляла достатъчно дълго, за да работи в продължение на 10 години, вероятно ще съществува и след още 10 години.

Видеото не е Светият граал

Така че блогването е установено и доказано. Това е здрава система. И хората все още обичат да четат.

„Но видеото е по-добро!“ Кой каза? Куп експерти, които обичат да създават видеоклипове? Разбира се. Чувал ли си някога традиционен месар да казва, че месото е лошо? Или познаваш пекар, който казва, че хлябът е вреден за теб?

Още веднъж, това е пристрастие. Пристрастието към личния интерес е тенденцията хората да приоритизират собствените си интереси, вярвания или цели.

Това може да доведе до решения и действия, които не са в най-добрия интерес на всички участници, а по-скоро са в полза на личните интереси на отделния човек.

Така че, когато хората рекламират твърде много определена идея, среда, стратегия и т.н., винаги бъди скептичен.

Това важи и за тази статия за блоговете.

Решавай сам. Истината е, че; няма свещен граал.

Видеото не е отговорът на всяко едно маркетингово предизвикателство.

Разбира се, искаш да достигнеш до по-голяма аудитория, но това не означава, че трябва да създаваш видеоклипове или да умреш.

Блогването се променя, но занаятът не!

Виж, блоговете също се променят всяка година. Вече не е въпрос на писане на няколко публикации в блог и пускане на реклами, за да може да си изкарваш прехраната си.

Като блогър трябва да си динамичен. Може би това означава, че създаваш видеоклипове, курсове, подкасти, програми за обучение и т.н.

Аз се занимавам изцяло с изграждането на бизнес около моята агенция, за да мога да си изкарвам прехраната.

Допълнително пиша в моя блог и MarketingZeus.bg.

Но не забравяй, че писането е занаят. Колкото повече време прекарваш в други неща, толкова по-малко време пишеш.

Как се става по-добър писател? Чрез писане. Всеки знае това. И все пак толкова много хора са привлечени от обещанието за слава и пари от социалните медии или YouTube.

Да си режисьор и блогър са две напълно различни неща. Това, че си добър разказвач, не те прави добър режисьор.

Каквото и да правиш, избери нещо, което си. Какво си ти? Писател? Артист? Режисьор?

От теб зависи да решиш. Просто прекарвай по-голямата част от времето си, правейки това, което всъщност си.

Писателите пишат.