Сродната душа е някой, който те лекува, а не някой, от когото имаш нужда да се излекуваш
Това са най-простите факти за любовта.
Любовта не трябва да те наранява повече, а да те лекува…
Правилният човек създава правилния момент. Нерешителността е решение и това решение се взима от теб. Любовта не е трудна. Привързаността е трудна, и скръбта е трудна, и очакванията са тежки.
Несъзнателните страхове са тежки, а старите травми са още по-тежки. Загубата на чувство за сигурност е трудна. Излизането от зоната на комфорт е трудно.
Трудно е да се изправиш сам пред света, когато си мислил, че има на кого да разчиташ. Трудно е да осъзнаеш, че си изгубен и една връзка ще те накара да намериш. Пропадането на единствената потенциална версия на твоето бъдеще, в която си инвестирал най-много е трудно.
Но любовта изобщо не е трудна… Изобщо…
Това, което е трудно, са всички други боклуци, които любовта често може да събере – всичко, което ни оставя, всичко, което маскира, и след това всичко, което разкрива.
Любовта не спори дали трябва да сте заедно. Любовта не ти оставя да търсиш знаци, че трябва да се върнеш. Любовта не те кара да се съмняваш дали си заслужаваш нечие време. Любовта не те оставя да се съмняваш в интересите и странностите си и в малките нюанси, които те правят това, което си. Любовта не те кара да се чувстваш така, сякаш трябва да се състезаваш с някой друг за нея. Любовта не те кара да докажеш своята доброта, преди да може да я получиш.
Любовта е настояще, а не абстракция. Това не е нещо, за което трябва да се чудим или да изчисляваме. Тези, които обичаме съществуват в живота ни в реално време. Любовта е когато присъствието срещне страстта. Любов е, когато просто си – не на теория, не на някаква бъдеща дата, не в обещания, не на думи – а във всеки обикновен момент от всеки обикновен ден.
Любовта е лечебна сила…
Любовта е да научиш всичко за някого. Това би направил/а твоята сродна душа.
Вместо да критикува, тя ще ти помогне да смекчиш преценките си. Вместо да те гледа отвисоко, тя ще ти помогне да гледаш по-положително на себе си. Вместо да се опитват да те поправя, тя ще върви с теб, докато се оправяш. Тя ще разбере какво харесваш и от какво имаш нужда и ще направи всичко възможно, за да ти покаже доброта, благодарност и усилия всеки ден. Не защото ги молиш, не защото трябва, а защото това е да съжителстваш с някого, на когото много държиш.
Разбитата любов не е нещо, което трябва да изтърпиш, за да спечелиш нещо по-добро
Любовта е много по-дълбока и много по-голяма от просто звездни очи и препускащи сърца. Това са два живота, които се преплитат, преди някой от вас наистина да разбере какво се случва. Това е очевидно нещо. Знаеш кога си влюбен. Знаеш кога трябва да си с някого.
Това не изисква изобилие от съзнателна мисъл – това е обикновен факт от живота ти, очевиден за всички.
Това е, за което държиш. Това е, което чакаш.
То съществува и ти знаеш, че съществува, поради което е толкова болезнено, когато някой, който изглежда, че би бил толкова подходящ за те, просто не работи по начина, по който би могъл.
Но това, което изглежда правилно на повърхността, няма голямо значение, защото любовта е това, което се случва точно отдолу. Това е несъзнателна реакция един към друг, свързване, формиране на изцяло нов живот заедно.
Един ден ще разбереш, че твоята сродна душа е твоят учител, лечител и партньор за цял живот. Те са човекът, с когото ще вършиш всяко светско нещо до края на живота си. Те са хората, които ще бъдат на всеки празник и всяка ваканция, те са там, за да отпразнуват всяка победа и да те успокоят при всяка загуба.
И преди да пристигнеш там, ще срещнеш поредица от други любови, такива, които те учат на по-големи уроци и ти показват по-дълбоки истини, и ти помагат да се изправиш срещу най-тъмните си страни – и след това те напускат…
Истината е, че любовта, за която сме предназначени, е любовта, която ни превръща повече в хората, които трябва да бъдем, независимо дали това е чрез любов или загуба.
Ако си във връзка, която те наранява повече, отколкото помага, тогава е време да се обърнеш към себе си и да се замислиш. Да се замислиш дали си струва. Дали е нужно да оставаш, да се бориш.
Твоята сродна душа е някой, който ти помага да се излекуваш. Не някой, от когото имаш нужда да се излекуваш…