silhouette of people during sunset

За момичетата, които оставиха момчетата си заради други…

0
282

Мисля, че е грешка на красивото ти личице и прекрасен глас. Всяка дума от твоя глас докосваше сърцето му и той вярваше дори и на лъжите ти.

Може би си се появила в живота му, за да убиеш миналото си или самотата си, но той, с щастливата си душа и златното си сърце те прие за сродна душа.

Той никога не показа недоверие в теб. Не се усъмни в чувстата ти. Повярва ти с цялото си същество. Чувствата му бяха чисти и искрени.

Така той започна да се чувства по-щастлив отвсякога. Правеше всичко за теб. Оу, чакай! Точно там беше най-голямата му грешка.

Може би започна да става по-задушаващ… Може би заздрави раните ти, даде ти криле да летиш.

Но ти все пак го изостави. Напусна го заради друг. Не уважи лоялността…

Но момиче, той постави висока летва за теб. Сега винаги ще сравняваш усилията и докосванията на друг, с неговите. И никога няма да бъде същото. Ще сравняваш тяхната “любов” с неговата истинска… И знаеш ли? Никой няма да го победи. Защото ти избра опция, пред истинския!

В момента може да не го чувстваш по този начин, защото си твърде високо в небето и твърде уверена в държанието си. Но ако не всичко, то много от това идваше и благодарение на него.

Той ти помогна да заздравиш раните си. Помогна ти с емоциите и чувствата си.

Ти предаде един от своите източници на сила.

Скоро и този ще ти омръзне и ще се замислиш. Ще се замислиш за стойността. За това какво си загубила. За всичко. Но ще е късно…

Сега той се бори да победи чувствата си към теб, но празните ти надежди го спират. Той все още живее света, който ти създаде за него. Може би ще прочетеш този пост. Може би той ще ти го прати директно… или пък не.

Трябва да разбереш това. Не мога да му помогна да пребори собствената си битка. Нямам отговорите на неговите въпроси. Но знам, че е заклещен. Аз пиша за неговата агресия и болка.

Това може да му помогне. Не знам. Но все още го боли. Мога да го почувствам.

А ти можеш ли?

Leave a reply