Защо се подписвам като Naftalin, когато пиша поезия?

Името, което избираме да носим като творци, рядко е случайно. То носи в себе си част от душата ни, част от историята, която искаме да разказваме. За мен избора на псевдонима Naftalin е дълбоко лична история, свързана с най-светлите спомени от детството ми.

Ароматът на спомените

Всички имаме този един мирис, който веднага ни връща в миналото – като магически портал към забравени мигове. За някои това е ароматът на прясно изпечен хляб, за други – цветята в градината на баба. За мен този мирис е нафталинът.

От малък съм очарован от този специфичен аромат. Докато повечето хора го асоциират със стари гардероби и забравени дрехи, за мен той е символ на нещо много по-дълбоко и значимо. Нафталинът ме отвежда директно в детските ми години, прекарани на село през дългите ваканции.

Селото като вдъхновение

Тези селски летни дни бяха изпълнени с магия, която само детското око може да улови. Спомням си как се събуждах сутрин с аромата на нафталин, смесен с мириса на полските цветя и утринната роса. В къщата на село всичко миришеше на тази специфична субстанция – от старинните сандъци до текстилите, които предпазваше от молци.

Но нафталинът не беше просто химикал за мен. Той беше част от атмосферата на безгрижието, топлината и любовта, която изпитвах там. Беше символ на грижата – как майка ми внимателно пазеше всяко парче плат, всяка дреха, за да служат още дълго време. Как слагаше нафталина във всеки гардероб и когато го отвориш – всичко замирисва…

От мирис към псевдоним

Когато започнах да пиша поезия и да споделям творчеството си в Instagram, търсех име, което да отразява истинската ми същност. Исках нещо, което да не е просто красиво звучащо, а да носи истинска емоционална тежест.

Naftalin се оказа перфектният избор. Този псевдоним носи в себе си:

• Носталгията по безгрижните детски дни
• Връзката с корените и семейната история
• Уникалността на личното преживяване
• Противопоставянето на общоприетите представи за това какво е “приятно”

Поезията в необичайното

Избирайки Naftalin като творческо име, всъщност правя изявление за това какво представлява поезията за мен. Тя не винаги е в очевидно красивите неща – понякога най-дълбоките емоции се крият в най-обикновените, дори странните детайли от живота ни.

Нафталинът ме учи, че красотата и вдъхновението могат да се намерят навсякъде – дори в мириса на химикал, който повечето хора смятат за неприятен. Това е урок, който нося в поезията си: да търся необичайните ъгли, скритите истории, забравените емоции.

Автентичност в творчеството

В епоха, когато всички се стремят към перфектни, полирани образи, аз избирам да остана верен на истински, макар и необичайни спомени. Naftalin е моят начин да кажа, че творчеството трябва да идва от сърцето, не от желанието да впечатлим.

Всеки път, когато подписвам стихотворение с това име, се връщам към онова дете, което откриваше магия в най-простите неща. Към онези летни дни в селото, когато светът беше изпълнен с безкрайни възможности и всеки мирис разказваше своя история.

Така псевдонимът Naftalin стана не просто име, а мост към най-чистите ми спомени и най-искрените емоции – именно там, където се ражда истинската поезия.

Naftalin – поет с мирис на стари спомени и нафталин…