Кой си, когато си сам?

Лесно е да забравиш кой си и какво е от истинско значение за теб самият, когато винаги си обграден от различни хора.

Не само, че сме повлияни от мнението и действията на другите, но и се преструваме, че сме такива каквито не сме. Или за да станем част от групата, или за да я доминираме.

Времето прекарано сам, е време за пречистване. Време, в което да се измием от замърсяването на света и да погледнем зад собствената си маска, за да видим какво наистина има там.

Когато временно се отстраниш от обществото, твоето его започва да избледнява. А егото е това, което останалите мислят за теб. Кой си ти, когато няма кого да впечатлиш❓ Когато си сам това, което другите мислят за теб е нерелевантно, защото те не са там… Кой си ти, когато никой не гледа? Когато си само ти, птиците и вятърът?

Това си истинският ТИ! Невързан от мнението на другите или от необходимостта да доминираш в обществото.

Когато има някой друг, който би могъл да бъде виновен, е по-вероятно да го обвиниш. Когато има някой друг, от който да се възползваш, е по-вероятно да се възползваш от него. Но когато няма никой друг – когато си само ти и действителността, е по-лесно да бъдеш честен и да поемеш отговорност за себе си.