Ако „някой ден“ все пак не дойде…

Казвам го на себе си постоянно. Някой ден.

Някой ден ще бъда добър. Някой ден хората ще се „събудят“. Някой ден ще имам бизнеса, за който си мечтая. Някой ден ще създам невероятно семейство. Някой ден ще спра да пия толкова много кола, която знам, че ми вреди. Някой ден ще спра да отлагам. Някой ден отново ще играя футбол. Някой ден ще бъда финансово обезпечен.

Някой ден, някой ден, някой ден…

Добре, какво е значението на „някой ден“? Кога е това „някой ден“? Ще бъде ли в четвъртък? Или в петък? През февруари? Март? Какво ще бъде времето на този „някой ден“? Ще вали или ще бъде слънчево?

По-скоро трябва да се фокусирам върху нещо друго…

„Някой ден“ е просто мисъл!

„Някой ден“ не значи нищо. Това е мисловна концепция, която в действителност няма основание. Това е структура на ума, която ни предпазва от навлизането в истината и поддържането на статуквото. В сегашният момент, „някой ден“ е просто илюзия. Може би това наистина ще се задържи… Някой ден.