Последната вечер се събудих и търсих теб… Умът ми сигурно трябва да се е объркал, обнадеждил или може би просто съм сънувал. Нощта беше тиха, можех да чуя как навън вали или как минават автомобилите от улицата.
…и теб. Можех да чуя и теб. Поне си мислех, че чувам теб. Или може би просто съм те усетил по някакъв начин. Не съм наистина сигурен. Помислих си, че си там – в леглото до мен. Пробвах да те докосна, да те усетя, но не можах…
Протегнах се към теб и усетих само завивки и възглавници. Просто едно празно пространство на леглото до мен. Но… мога да се закълна, че беше там, за няколко секунди, до мен… Бях объркан, натъжен, защото ти беше там, а миг след това – те нямаше.
Светнах лампата и седнах. Разочаровано се огледах в стаята, наполовина се надявах, че ще бъдеш някъде там, но ти не беше… Погледнах телефона си и видях съобщение от теб – “Лека нощ”…. И заспах.
Аптраил
