Прости си за всички пъти, когато си обичал грешните хора

Ти си достатъчен. Винаги си бил. Може да си си падал по няколко грешни сърца, които са те накарали да се почувстваш така, сякаш не си. Може да си бил с хора, които продължават да те сравняват с бившите си, опитвайки се да те превърнат в някой, който не си. Може да си бил с хора, които не са оценили твоите качества, защото на самите тях липсват тези качества.

Може да си бил с хора, които са те накарали да се чувстваш толкова лесен за замяна и това те е карало да се съмняваш в себе си и в стойността си, но ми е неприятно да ти разказвам, те не трябва да са прагът, по който измерваш самооценката си и те не трябва да бъдат пример за хората или сърцата, които биха могли наистина да те обичат и обожават за това, което наистина си.

Всички го правим. Всички понякога забравяме, че можем да се справим много по-добре или че заслужаваме много повече. Всички даваме отстъпки на хората, които искаме да задържим в живота си. Всички намираме извинения за хората, в които виждаме потенциал, но ако се стигне до момент, в който те карат да се чувстваш сякаш не си достатъчно добър или че каквото и да правиш, пак няма да отговаряш на тяхната представа за съвършенство, тогава трябва да спреш и да намалиш загубите си.

Защото никой не заслужава да чувства, че най-доброто от него никога няма да бъде достатъчно добро за нечии плитки стандарти или нечии нереалистични критерии за любов. Никой не заслужава да бъде третиран като втори най-добър избор и никой не заслужава да прекарва дните си в опити да докаже стойността си на някого другиго.

Така че прости си за всички моменти, когато си се „нареждал“, защото си мислил, че нещата може да се променят. Прости си, че си позволил на хората да останат в живота ти по-дълго, отколкото им е необходимо. Прости си, че инвестираш в хора, които никога не са ти правили наистина привлекателно предложение. Прости си, че повярва на думите на хората и не обърна внимание на действията им.

Защото така се учиш и по ирония на съдбата, така запомняш стойността си. Тогава чуваш вътрешния си глас да ти крещи всеки път, когато някой не те оценява. Това е моментът, когато умът ти те държи буден през нощта, умолявайки те да си тръгнеш и тогава сърцето ти внезапно се затваря, защото това е направено с временни и фалшиви изявления за любов. Отстрани тези, които не знаят как да го почитат. Защото твоето сърце трябва да се почита…

Така че прости си за моментите, когато си се борил за грешните хора. Те в крайна сметка са те накарали да осъзнаеш за какво наистина си струва да се бориш. Те са те научили, че никога няма да си достатъчен за грешния човек, но за правилния винаги ще си повече от достатъчен. Не го забравяй. Моля те…

За точния – винаги ще си достатъчен… Винаги!