
Как да отговориш на въпроса: „Пишеш ли за мен?“
Има голяма вероятност, ако пишеш нехудожествена литература, или изобщо пишеш нещо – някой да се припознае в твоите писания. Ако сме честни един с друг, ако пишеш за любов и раздяла, то значи, че пишеш за един определен човек в дадения случай. И това е напълно в реда да нещата… Определено ще излъжа, ако кажа, че не съм го правил и аз.
Ако четеш блога от известно време – знаеш, че пиша за любов, за раздяла, за разочарование, за всички емоции, които мога да изпитам.
Правя всичко възможно, когато пиша за даден човек, той да остане в анонимност. Не е честно да взема живота на някого, да го обърна с главата надолу, като посоча имена и да ги накарам да се чувстват така, сякаш са направили нещо нередно. Това не ми се струва правилно. Но също така не е справедливо да ме питаш да не пиша за чувствата си. Ето защо смятам, че може да пишеш за дадени хора, стига да уважаваш тяхната неприкосновеност.
Разбира се, това не винаги е начинът, който работи. Понякога описваш онази девойка с кафяви очи, която веднъж е хвърлила камъни по колата ти в ярост след поредния ви скандал. Тогава този човек или всеки, който види това се свързва с теб. Риск е да пишеш за човешките взаимодействия и взаимоотношения. И така, какво се случва, когато някой реши да се свърже с теб, за да те попита какво си написал или имал предвид?
Казваш истината…
Изненадващо знам. Казваш им, че в историята ти има части, но от твоята гледна точка, а не от тяхната. Казваш им, че ако някой друг попита за кого говориш, просто ще се усмихнеш и ще го запазиш за себе си. Казваш им, че въпреки че са вдъхновение, понякога писането е само малко преувеличаване. Писането за много хора е работа и трябва да им напомниш, че пишеш с малко творчески умисъл, защото имаш нужда от нещо, което да е интересно за твоя читател.
Кажи им: “Хей, знам, че това може да изглежда като писано за нас или за нашите взаимоотношения и докато това е вдъхновено (или изцяло дума по дума) от истинските събития, все още е моето изкуство и моето място за писане”. Писал съм много статии вдъхновени от различни хора. Повечето можеш да предположиш, че са за момичета. Повечето от тях дори знаят, че го правя. Знаят, че те са герои в тези писания. И това е напълно в реда на нещата.
Искам да кажа, че ако пишеш с уважение, когато някой те попита дали пишеш за тях, не е трудно да бъдеш честен. Без значение колко е страшно, трябва да помниш, че това е твоето изкуство. Това е начинът, по който се изразяваш и си в своето пълно право.
Просто винаги бъде верен на себе си, а останалото няма значение.