Местя се в Истанбул! Защо и как?

През 2025-та сърцето ми се напука на парчета, а светът ми стана доста сив. След раздялата, която ме срина в дълбините на депресията, дъхът на дома стана тежък. Улиците, които някога бяха изпълнени с възможности, се превърнаха в лабиринт от спомени. През 2026-та реших: Истанбул ще бъде моят антидот на болката.

2025-а продължава да бъде година на загуби. Година, в която всичко, което мислех, че е сигурно, се разпада между пръстите ми. След болезнена раздяла и месеци на депресия, се събудих в еднообразието на своята реалност и си казах: стига толкова.

Домът ми стана сив. Една и съща сутрин. Едни и същи разговори. Едни и същи гледки. Дори най-ярките моменти започнаха да избледняват. Имам нужда от нова перспектива. Не просто промяна на обстановката — а пренареждане на целия ми вътрешен свят. И за първи път от дълго време почувствах, че мястото ми не е тук. Вече не!

Местя се в Истанбул.

Защо Истанбул?

Защото е хаос, който диша. Контраст между духовното и модерното. Защото този град не те пита кой си бил, а те кара да откриеш кой можеш да бъдеш. Улиците му вибрират в ритъм, който не съм усещал никъде другаде. Там има живот. Истински, шумен, пъстър живот. А на този етап от живота си — това ми трябва.

Избрах азиатската част на града. Не заради по-ниските цени или спокойствието (макар че и това е плюс), а защото усещам, че ще мога да дишам по-свободно там. Ще живея на място, което още не съм избрал, но знам, че ще го усетя веднага, щом вляза в него.

Как ще се случи?

Планът ми е прост, но решителен:

• Ще си намеря дългосрочно жилище в азиатската част.

• Ще продължа да работя дистанционно — от апартамента, от кафенета, от библиотеката, от крайбрежието. Навсякъде, където има интернет и вдъхновение.

• Ще опозная града, ще вървя пеша, ще се изгубвам умишлено.

• Ще пиша — за MarketingZeus.bg, за Aptrail.net, за себе си.

Може би ще се върна след време. А може би ще остана. Не знам. И за пръв път това „не знам“ не ме плаши.

Близките ми не са съгласни

Разбира се, реакцията беше… очаквана.

• „Защо точно Истанбул?“
• „Нямаш ли си всичко тук?“
• „Ами бизнесът?“
• „Ако стане нещо, кой ще ти помогне?“

Разбирам ги. Грижат се. Страх ги е. Но съм на етап, в който страхът на другите не може повече да диктува моето развитие. (Нито техните собствени планове за мен.) Никой не усеща вътрешната ми празнота така, както аз. И никой не може да я запълни, освен самият аз.

А аз съм решил да го направя, като започна от място, което диша в ритъм различен от моя — за да се синхронизирам с него.

Мечтите за 2026-та

– Развитие на бизнеса: Нови проекти, международни клиенти, колаборации, които досега изглеждаха недостижими.
– Любовта: Да намеря дамата на сърцето си сред хилядите усмивки и гледки на Истанбул.

Не знам дали ще се върна, но за пръв път в живота си това “не знам” ми дава спокойствие, а не страх.