Разстояние

0
191

Разстояние

Тя беше далеч от него. Но в същото време – толкова близо.

Всяка вечер той усещаше липсата й… до себе си. Не беше същото като преди.

Лягаха си заедно, прегърнати и сутринта идваше толкова неусетно за тези влюбени сърца.

Но, не беше същото като преди… Виждаха се от време на време… И в това време всякаш нищо не се беше променило.

Лягаха си заедно, прегърнати… Но този път изобщо не искаха сутринта да идва.

Трябваше времето да спре… За тях. За тези борещи се с разстоянието сърца!

Аптраил Халил

Leave a reply