5 неща, които научих от Чарлз Буковски за писането и живота

Чарлз Буковски живял своя живот по специфичен начин: повечето дни той работел по цял ден работа, която мразил, спорил със съпругата си или с когото е спял по това време, пиел бира след бира и след това цяла нощ пишел истории на пишещата си машина. Повечето нощи спял само по няколко часа, ако спял изобщо. След това правел същото нещо и на следващия ден.

Буковски е един от доста специалните автори на световната литература. Негови цитати се въртят постоянно в интернет и определено е човек, който привлича вниманието върху себе си чрез творчеството си.

Но кой точно е Чарлз Буковски?

Хенри Чарлс Буковски е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот.

Посвети се на своя занаят

Може да поставиш под въпрос много неща от живота на Буковски, но не може да поставиш под въпрос колко е бил посветен на писането. Буковски написа хиляди стихотворения, стотици разкази и шест романа.

Като цяло, Буковски има публикувани над 60 книги.

Ако някой някога би могъл да си търси причини и извинения, за да не пише, това би бил Чарлз Буковски. Въпреки масивните махмурлуци, херпес и кой знае какво още, Буковски пишел и пишел и пишел.

Казвай истината, без значение колко е грозна

Работата на Буковски е сурова, тъмна и мръсна. Той пишел по много теми: отношения, любов, пиене, проститутки, писане и почти всичко друго, за което се сетил. Винаги бил изключително директен и прям. Казвал каквото виждал, без да цензурира по никакъв начин или форма.

Работата на Буковски често е покрита с онова, което най-добре може да се определи като красива тъга. За страхотен пример, виж стихотворението му Bluebird. Тя се чете повече като история, отколкото поезия. Да уловиш моментите с такава яснота е невероятно.

Не „захаросвай“ нещата

Придържай се към историята и само това, което служи на историята. Много пъти по-малко е повече. Ако избереш правилните думи, в краткостта има голяма сила. Това те принуждава да редактираш повече и уважаваш читателя.

Не хвърляй бебето

Не бързай да съдиш артиста по едно произведение. На моменти намирам работата на Буковски за много обидна. Ако някой използва дума или изречение, което не ти харесва, това не означава, че е лоша работа. Казано така, някои от писанията на Буковски са ми ужасни – особено няколкото стихотворения, които той написал за движение на червата (не се шегувам). Но да изоставиш цялата работа на Буковски (или който и да е артист по този въпрос) е напълно сигурен начин да пропуснеш много голяма част от прекрасното му творчество.

Ще обидиш някои хора без значение от какво

Преодолей го. По-добре е да обидиш няколко души и да си автентичен, отколкото да има хора около теб, които те харесват за това, което не си.

Първият път, когато чух следното стихотворение трябваше да изоставя всичко, което мислех, че знам за поезията. Не е хубава чиста поезия. Няколко реда ме карат да се чувствам неприятно. Ако го бях написал, щях да променя няколко думи. Но все пак е наистина красиво и изпълнено с надежда – ако го потърсиш.

Оставям оригиналния вариант, както си е.

The Crunch

too much
too little

too fat
too thin
or nobody.

laughter or
tears

haters
lovers

strangers with faces like
the backs of
thumb tacks

armies running through
streets of blood
waving winebottles
bayoneting and fucking
virgins.

an old guy in a cheap room
with a photograph of M. Monroe.

there is a loneliness in this world so great
that you can see it in the slow movement of
the hands of a clock

people so tired
mutilated
either by love or no love.

people just are not good to each other
one on one.

the rich are not good to the rich
the poor are not good to the poor.

we are afraid.

our educational system tells us
that we can all be
big-ass winners.

it hasn’t told us
about the gutters
or the suicides.

or the terror of one person
aching in one place
alone

untouched
unspoken to

watering a plant.

people are not good to each other.
people are not good to each other.
people are not good to each other.

I suppose they never will be.
I don’t ask them to be.

but sometimes I think about it.

the beads will swing
the clouds will cloud
and the killer will behead the child
like taking a bite out of an ice cream cone.

too much
too little

too fat
too thin
or nobody

more haters than lovers.

people are not good to each other.
perhaps if they were
our deaths would not be so sad.

meanwhile I look at young girls
stems
flowers of chance.

there must be a way.

surely there must be a way that we have not yet
though of.

who put this brain inside of me?

it cries
it demands
it says that there is a chance.

it will not say
“no.”