Понякога имам лошия навик да…. се привързвам лесно към хората, да си мисля, че те биха били винаги до мен, както аз съм до тях, но всъщност те винаги да си тръгват.
Имам лошия навик да обичам хората твърде много, дори когато те не ме обичат по същия начин; и когато ме изоставят, сякаш някой пуска сърцето ми от небето…
Имам лошия навик да се грижа за хора, за които даже не им пука за мен… Може би, ако виждаха с моите очи, щяха да видят белезите вътре в мен.
Изморен съм, изморен… изморен… Щеше да е хубаво, ако нямаше такова нещо като “чувства”. Защо те съществуват така или иначе?! Всеки път се усланям на нещо, което в последствие ме съсипва. Все пак, вината си е моя, но все още имам надежда, че някой ден ще намеря човек, който споделя същите лоши навици… като мен.
