През 2018 година McDonalds са похарчили над 963 милиона долара за реклама. Тази година е много възможно да минат и милиард долара. Не бих се учудил. Те харчат толкова много пари за реклама не защото излизат от бизнеса, а защото знаят, че за да останат конкурентни, те трябва да привлекат вниманието на хората.
Трябва да напомнят на гладните хора, че продават бургери и пържени картофи и пилешки сандвичи. Ако Макдоналдс не са над рекламата, защо ти си? Защото ти си над Макдоналдс? Не мисля така…
Не е нужно да ядеш в някой техен ресторант, за да уважаваш факта, че не си по-добър от организация, която от 1994 г. насам решава да спре да брои общия си брой бургери продадени след 99 милиардния брой.
Винаги поклащам глава, когато чуя някоя компания да казва, че нямат рекламен бюджет. Същото е и когато чуя артисти и творци да казват, че не вярват в маркетинга. Оставам искрено учуден – колко претенциозен може да бъдеш?
А какво може да бъде още по-арогантно? Създаването на красиво произведение на изкуството и плащане, за да го покажеш пред хората, които могат да го оценят – или да направиш нещо и лъжливо да вярваш, че е толкова добро, че всеки ще дойде при теб и ще иска да го купи?
Май последното…
Причината, поради която толкова много компании, артисти и творци плащат за внимание, е защото то работи. Ако не желаеш да отделяш част от годишния си бюджет, за да си пред очите и ушите на клиентите си, не се надувай, когато те не желаят да отделят част от годишната си заплата за вас.
Бургерите се продават. Изкуството се продава. Кецовете се продават. Музиката се продава.
… но не и без внимание.
